Моделът на управление на Пловдив е все едно взимаш решение за личната си вила, а не за изключително важен за града обект, смятат от архитектурната гилдия
Никой не е търсил браншовите организации по повод ключовия проект
Не сме имали контакт с КАБ и САБ, тъй като на този етап нямаме какво да им покажем, коментира Димитър Кацарски
Иво Дернев
Настъпи Време разделно. Делят се бизнес интереси, дробят се политически завери, спират се обществени поръчки. Хората се чудят Кой Кой е в играта и чакат ще падне ли Къщата от карти. И ако да- кой ще я бутне. Кметове на общини масово се озъртат в така напечената ситуация в държавата и се чудят кой проект ще им зачеркне премиерът. Със сигурност, огромен процент от тях имат поводи за притеснения заради съмнителни процедури, странни конкурси, непрозрачни избори на изпълнители. Ако надзърнем в нашия си Пловдив, също ще изплуват някои въпросителни. В последно време се заговори за начина на подход при един проект, който върви с пълна сила. Проект, който е от изключителна важност за града в инфраструктурно и архитектурно значение и който, ако бъде реализиран по правилния, качествен и честен начин, може да изстреля имиджа на кмета и екипа му в космоса. Но…
Действията на общината при реализирането на проекта за мост над Марица са пореден и много тежък знак, че подходът на администрацията в ключови за града процеси е изцяло погрешен, смятат архитектите от пловдивската архитектурна гилдия. Говорим за липса на прозрачност и липса на какъвто и да било диалог, заявяват от браншовите организации. Под тепето вече изложи позицията на младите пловдивски архитекти, работили в специално организирания от КАБ и САБ Пловдив пленер „По моста”, чийто добре структурирани предложения за съоръжението над Марица въобще не предизвикаха интереса на ръководството на Общината. Към днешна дата специалистите от Пловдив се чудят защо поръчката за проектирането на моста е възложена дискретно, как е спечелила проектантската организация от София „Илия Бурда” и кой ще реализира самия проект в последствие. Питат се още защо в поръчката не е поставено изискване за участие на архитект, когато се говори за планиране на градски мост. Би трябвало да се знае, че архитектът поставя началото на всяка идея, било то и за мост.
Очевидно ролята на архитекта не може да се оцени от Община Пловдив. Липсва каквато и да било комуникация с нас въпреки нашето желание да бъдем полезни на Общината, като гилдия от експерти в градското планиране, за което не веднъж сме отправяли анонси в тази посока, подчертават арх. Мария Стоянова, арх. Величко Куртев и арх. Чавдар Тенев. Те уточниха, че от общината никой не е търсил връзка с гилдията, дори след дадените от кмета Иван Тотев сигнали за общи решения и действия по реализиране на този проект. Припомняме, че той бе върнат от специализирания експертен съвет за дообработка с добавяне (прикърпване) в архитектурната му част. Какъвто и обект от такава важност да се създава, основата е архитектурната идея, след това е всичко останало. Първо е архитектурният проект, после са другите детайли. Тук е обратното- първо конструкцията, а после архитектурата, ей така, за козметика. За жалост обаче, това се случва с много други важни градски проекти. Трябва да се планира, а в дадения случай и в много такива като него се отива директно до онзи, който ще им осигури крайния резултат. Затова и много резултати са незадоволителни- най-малкият пример е колелото на Водната палата. В моста например не е имало намеса нито на архитект, нито на градоустроител, коментира арх. Величко Куртев.
Чисто професионалното мнение на архитектите относно така изготвения проект за мост над Марица е, че смисълът на съоръжението се губи, ако не бъде решен преди това въпросът с жп линията по бул. Копривщица. Според тях в този си вид мостът и пътните съоръжения около него са решени с много комуникационни компромиси, тъй като е подчинен изцяло на намиращата се в непосредствена близост жп линия и жп мост , свързващи централна гара с гара Филипово. Този конфликт, между жп-то и околните булеварди е отчетен още в далечната 1975 година, за решаването на който е взето правителствено решение с Постановление на Министерския съвет от 1975 г. за ускорено архитектурно и градоустройствено развитие на Пловдив.
Там ясно е казано, още преди 40 години- жп линията, свързваща Централна гара с гара Филиповово, трябва да се премахне от оживената градска структура и да се осъществи, чрез нова линия край село Скутаре, която към днешния момент е вече реализирана. Днес линията и жп мостът или трябва да бъдат премахнати, или да се вдигнат на естакада над терена, което също е вариант, но значително по-скъп. Така железопътната линия, ако остане, но вдигната на естакада, ще бъде добро решение, да се обедини с бъдещия автомобилен мост. Това би решило и проблемите с прелезите на три основни градски булеварда, пресичащи сегашното жп трасе, коментират архитектите.
Във варианта, който се разработва сега, по възлагане от Общината, жп мостът (в сегашния му вид) и бъдещият нов автомобилен мост ще бъдат в непосредствена близост, което ще осакати връзките, ще ги усложни, ще доведе до конфликт във визуалното им възприемане и естетика. Разсъжденията ни стигнаха до две заключения- мостът няма никаква визия и чисто урбанистично решава някои комуникационни въпроси, но на цената на неразумни компромиси, категорични са архитектите. Отделно от това допълнителното възлагане на архитектура върху измислена вече конструкция, може да бъде само някаква козметична бутафория, допълват те.
Моделът на управление в Пловдив е все едно взимаш решение за личната си вила, а не за изключително важен за града обект. Това не е обикновен мост на магистрала, това е новият мост на Пловдив. Освен важните комуникационни функции, които изпълнява, трябва да носи и подобаващия модерен архитектурен образ. За това са нужни прозрачност, диалогичност, истински конкурс, обществено допитване. За съжаление плановете на общината за едно такова важно съоръжение са останали неразбрани от обществеността.За този мост ние, пловдивската архитектурна гилдия, разбрахме случайно. Как е възможно в така наречения специализиран експертен съвет към общината да не са поканени специалисти от съответните гилдии. Имаше време, когато нещата се обсъждаха. Сега не са такива дни. Чудим се защо не ни ползват потенциала. Искаме единствено да има диалог и да бъдем полезни, заявяват арх. Куртев и арх. Стоянова.
Тук, съвсем естествено, Под тепето повдигна въпроса за фигурата на главния архитект в община Пловдив. Те са деликатни по темата. Но казват, че конкурсната надпревара за главен архитект на София, която върви в момента, прави много добро впечатление. Задължително е така да се случват подобни процеси за такива важни длъжности, заявява архитектурната гилдия.
Не сме имали контакт с КАБ и САБ, тъй като на този етап нямаме какво да им покажем. Не са пристигнали архитектурните решения за моста. Като това се случи, браншовите организации ще бъдат запознати с архитектурния проект, заяви за Под тепето ресорният зам.-кмет Димитър Кацарски. Не е ясно кога ще се случи това. Архитектурата също се работи от „Илия Бурда”, които изработиха и конструктивния проект за моста.
На въпрос защо общината не се е запознала с предложенията на архитектурната гилдия, родени от пленера „По моста”, Кацарски отговори така: „Не съм получил покана да гостувам на този пленер. Ако бях получил, щях да отида”. Той отрече общинската администрация да има какъвто и да било конфликт с браншовите организации. Не съм имал някакви проблеми с архитектите. Но никой от тях, например, не е проявил интерес към проектите за „Региони в растеж”, заяви зам.-кметът.
Няма по-авторитетна личност по отношение на архитектурата в Пловдив от главния архитект, отговори Кацарски по повод дейността на Румен Русев. Това, че не взима отношение понякога не значи нищо. Той работи изключително добре. Много добре работи и Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ), чийто председател е той. ЕСУТ реши големи и мащабни задачи в последните години, под неговото председателство, допълни Кацарски.
Вижте няколко сравнителни визуализации за разликите между класирания на първо място проект от пленера на КАБ и САБ „По моста” и този на общината (разгледайте изображенията)
Май общината си е дала тайно един проект да се прави без визия за това как може да бъде най-добре и да пита експертните сдружения в областта..защо ли?…А от ПО МОСТА проекта е просто на светлинни години по-напред! А и е наглост да се говори за най-голям авторитет, когато същия този съсипа складовете. Иначе
Проектант на Пешеходния мост, е арх. Пенка Станчева. Преди нейния проект имаше конкурс, проведен от Община Пловдив, който беше спечелен от арх. Георги Сарамбелиев и нямаше нищо общо с това, което се реализира впоследствие, но концесионерът не се съобрази с това.
Да добавя, за да няма недоразумения и разночетения – не коментирам дейността на сегашния кмет и екипа му със скандалните им проекти (колоездачни алеи вместо нормални тротоари, нова зала, когато стадиони тънат в разруха и др. подобни), просто смятам, че е нахално авторите на пешеходния мост да критикуват. Дано този път общината избере нещо красиво и функционално, без „наши хора“. Пловдив не заслужава такива подигравки повече.
Разбира се, като изключим реконструкцията на Новотела и хотел „Марица“. В двата последни случая става дума за частно строителство, а мостът се строи с обществени средства, сиреч на цялото гражданство. Не вярвам някой с вкус и чувство за мярка, и с уважение към градската архитектура, да харесва моста в този вид. Особено на мястото, където се намира. Така че, авторите на проекта на Пешеходния мост изобщо нямат място в тази дискусия.
Интересно как беше построен Пешеходния мост? И кой одобри такова грозно, неестетично, подобно на шарен влак „произведение на архитектурата“? Което с нищо не допринесе за облика на града, напротив – загрози го. Нищо по-грозно (имам предвид общественото строителство) не е строено през последните години в Пловдив, пък и не само последните.
Е, този мост бил чертан без архитект…а, пешеходният като го правиха с архитект, стана много удачен! Прилича на товарен влак.
Ако ще и най-голямата красота да изградят, като ще се работи на парче – ще си имаме само кръпка до кръпка.
Всички 12 архитектурни идеи на участниците в пленера бяха показани на изложба по главната улица на Пловдив през септември. Всички проекти са предоставени в албум на Община Пловдив. Задавам въпроса, как е организирана работата в Общината, че отделните звена нямат комуникация помежду си? Към кого трябва да се обръщаме в Община Пловдив, за да имаме възможност за диалог и обсъждане на бъдещите инвестиционни намерения на общината?
Относно думите на инж.Кацарски „Не съм получил покана да гостувам на този пленер. Ако бях получил, щях да отида”,ми се иска да припомня. Пленерът „По моста“, бе проведен в рамките на Арх.форум Пловдив 2015 и бе под патронажа на кмета инж.Ив.Тотев,за което имаме официално писмо.Член на журито бе арх.Р.Русев. Целта на пленера бе, да покаже,че един градски мост не е само невзрачно комуникационно съоръжение, а трябва да има и архитектурен образ.
Няма по-авторитетна личност по отношение на архитектурата в Пловдив от главния архитект, отговори Кацарски по повод дейността на Румен Русев. Това, че не взима отношение понякога не значи нищо. Той работи изключително добре.